Мария, честит кандидат-президент РХ! Не е моят кандидат, но ако трябва да спазваме джентълменското споразумение, би следвало да се замисля дали (не трябва да) го подкрепя през есента. Разбира се, това решение минава през няколко неизвестни - кой ще бъде кандидатът на ГЕРБ, кого ще вдигне БСП, дали и колко мръсна ще бъде кампанията и пр. Но като цяло не съм изненадан от резултата - вън от съмнение беше, че РХ ще спечели (в страната), а Прошков ще се наложи в София. От вътрешните избори обаче могат да се извадят два не особено приятни извода: 1. Противно на бодряшките изявления вчера и днес СК губи с ужасяващо темпо електоралната си база. Близо 76 000 гласували на фона на 200 000 хиляди на парл. избори 2009-та не е никак радващо число и по никакъв начин не може да бъде обяснено с апатията, променените нагласи за гласуване, всеобщото свиване на политически активните граждани и тн. В процентно съотношение това значи по-малко от 1 процент (!) от имащите право на глас и колкото да се заблуждаваме, че бройката може да набъбне при евентуален балотаж, резултатът за СК е ужасяващ. В София също е безотрадно: 22 хиляди за СК са пренебрежимо малко, а претенцията да определят бъдещия кмет е повече от нелегитимна. С други думи - не може да се нарекат успешни вътрешни избори, които не само не мобилизираха в достатъчна степен електората на двете партии (събраха се два пъти по-малко от гласувалите 2009-та), ами и не донесоха особен прилив "отвън". А именно той е нужен за победа в мажоритарните избори - за държ. глава и кметове. 2. За пореден път се потвърди жалкото правило в Б-я, че избори без договорки, машинации и игри под масата не могат да бъдат спечелени. Въпреки описаните по-горе обстоятелства притеснения буди т.нар. ромски вот. Не ме разбирай погрешно - не прехвърлям автоматично вината към СДС и РХ, напротив - убеден съм, че има "организирано" гласуване на роми и в полза на ДСБ, за Прошко във "Факултета". Което е много жалко... И сега най-гнусното заключение от всичко: резултатите отварят вратата пред единствената възможност за някакъв успех на СК в избори '09. СК продава на ГЕРБ подкрепата си за президентските избори (ясно е като бял ден, че РХ и без това няма никакви шансове), а в замяна получава същото за София. Е, кажи ми при подобно развитие как човек да вярва (все още) в принципната политика? И как да продължаваме да вярваме, че СК е някакъв успешен формат? PS Достатъчно често съм гласувал "с омерзение" и достатъчно често съм ознавал, че политиката е сфера на компромиса. За да спазя и този път условията на играта, сиреч общи кандидати на СК означава да бъдат подкрепени на същинския вот, независимо дали е спечелил или не кандидатът на МОЯТА партия. Ще го сторя, разбира се, но остава да тегне същностният въпрос - как да бъде сменен модела.