През миналата седмица имаше няколко развития по темата за Закона за събранията, митингите и манифестациите (ЗСММ) или както писахме в „България е наша“:

ЗСММ - дискусията се подновява

Накратко:

- вдигна се шум в общественото пространство

- ГЕРБ най-накрая си публикуваха законопроекта: http://parliament.bg/bills/41/954-01-43.pdf

- стана ясно, че предложенията, които именно разбуниха духовете, ги няма в този текст, а са били добавени от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред някъде между първо и второ четене (за цитати и превод на стенограмата - тук)

- СДС организира кръгла маса, на която се чуха мненията на представители от неправителствения сектор и партията ми се ангажира със съставяне на алтернативен законопроект, който да включва мнението на гражданите.

На 01.02.2010 Президентът Първанов наложи вето на закона за събранията, митингите и манифестациите* (да - било е отхвърлено предложението да се използва думата „шествия“). И е направил не само това:

В резултат на проведеното обсъждане, президентът Георги Първанов, министър-председателят Бойко Борисов и лидерите на КНСБ и КТ "Подкрепа" - проф. Желязко Христов и д-р Константин Тренчев изразиха мнението, че възможни параметри на зоната за сигурност са съответно не по-малко от 5 м и не повече от 20 м, и срокът за уведомяване е не по-малко от 48 часа.

(източник)

Интересно ми е кой ще внесе промените, които са обсъждали тримата господа.

Аз лично съм съгласна с мненията, които изразяват Константин Павлов (България е наша) и Антоанета Цонева (Институт за развитие на публичната среда) пред Мартин Димитров (целият запис е тук), а именно:

- Целта на промените на свързаното законодателство е „привеждане в съответствие със Закона за администрацията и Закона за местното самоуправление и местната администрация, на остарели разпоредби, предвиждащи компетентност на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет или на областния народен съвет.“ Дебатът не трябва да се прехвърля върху това дали има защитни зони около определени сгради.

- Непрозрачността на процеса по приемане на закона е възмутителна. Защо правилникът за работа на Народното събрание не се прилага? Защо трябва да слушаме обяснения, че администрацията не е качила някакъв пидиефски файл?

- Защо и съгласно кой закон в момента МВР привиква организаторите на протести и ги принуждава да подписват протоколи, че ще заплащат евентуално нанесени от участниците щети. 
  

Личното ми мнение е, че:

- Уведомяването за малки протести трябва да е възможно от днес за утре. По-големите протести се рекламират с плакати обикновено - ако обикновеният гражданин може да се уведоми от тях, защо да не може да се уведоми и полицията?

- Трябва да се изясни най-накрая терминологията. Каква е разликата между митинг и събрание? Ако Конституцията казва, че „За събрания на закрито не се изисква разрешение.“, то събранията на открито митинг ли са и къде го пише? „Манифестация“ е дума, която да - присъства в Конституцията, но и дума, която трябва да бъде изпратена в историята.

- Гражданите се притесняваме къде ще изразяваме гражданското си мнение, което за беда все е под формата на протест - за протестите ни със сигурност ще има „санитарни зони“ около Президентството, Народното събрание и Министерски съвет. Но пък в закона никъде не се говори за протести, а за митинги. Митинги са и новогодишните концерти (нали така?!) - къде е санитарната зона за забавни мероприятия? Егати!Отцепват централни софийски улици при визита на македонски дипломати, концерти на Цеца и мачове на Левски, а когато граждани излязат да защитават правата си, се оказва, че те били пречели на „хората да стигат до работата си“!
 

- Полицията рекетира организаторите на протести (вижте как) - законът трябва това да предотвратява, а не да създава санитарни зони и да иска предупреждение в удобно за мудните ни власти време.